Wednesday, March 19, 2014
Thursday, July 25, 2013
Сергей Бутенко за ядливите диви растения
Видео на Сергей Бутенко за ядливи диви растения:
Green Smoothie Power with Sergei Boutenko
Wild Edibles with Sergei Boutenko
Green Smoothie Power with Sergei Boutenko
Wild Edibles with Sergei Boutenko
Thursday, June 28, 2012
Monday, January 23, 2012
Лечителят Петър Димков
Monday, October 17, 2011
Saturday, September 25, 2010
Тученица
Тученицата (Portulaca oleracea) в България се води за бурен, а по цял свят е ценен зеленчук, който се култивира и продава и то на висока цена. В Германия например тя е по-скъпа от гроздето, а в Гърция и Турция я предлагат на пазара както марулите.Допреди няколко десетилетия този зеленчук се е оценявал по достойнство. Днес обаче е напълно забравен, макар че е разпространен като бурен из цялата страна. За широкото му използуване в миналото говори фактът, че се е култивирал въпреки изобилието му в диворастящ вид.
Тученицата помага за подобряване на зрението, регулира кръвната захар, предпазва от инфаркти, от рак. Богат е на ненаситени мастни киселини и каротин. Тя има лечебен ефект при диабет, инфаркт и дори рак, доказаха преди време учени от САЩ. Много от механизмите на това действие още не са изяснени. Установено е, обаче, че мастните киселини, които съдържа, са сходни на омега-3 в рибеното масло. Вероятно те пазят съдовете от склероза и така предпазват и от инфаркт. Тези ненаситени мастни киселини почистват кръвоносните съдове както топлата вода и сапунът мият мазнините.
Тученицата съдържа 7-8 пъти повече витамин С от цитрусовите плодове. Листата й са сочни и вкусни, целулозата й е нежна. Появява се късно напролет, когато повечето листни зеленчуци вече вретенят и не са годни за консумация. Може да се бере до появата на първите слани.За диабетиците например рецептата е много лесна - режат се листата на салата, може да се прибави магданоз, ръси се с оцет, със зехтин или олио. Друг много вкусен вариант е да се приготви сух таратор вместо краставици се слага тученица, орехи, чесън. И колкото повече се консумира, толкова по-добре. Не е приятна за варене, при замразяване става лигава, най- доброто е да се използва прясна.
РЕЦЕПТИ
Баница (8 порции по 410 калории)
500 г (1 пакет) кори за баница, 1 килограм тученица, 2 връзки зелен лук или 3 глави стар лук, 2 яйца, 200 г сирене, 4 супени лъжици олио, 20 г масло, джоджен, сол, 1 чаша газирана вода или обикновена вода с щипка лимонтозу и сода бикарбонат.
Салата
(4 порции по 145 калории)
Тученицата се почиства от дебелите дръжки, накисва се в подсолена вода и се нарязва на едро, нарязват се и останалите зелени съставки, добавя се киселото мляко и солта и внимателно се разбърква. Поръсва се с покълнали пшенични или друг вид зърна украсява се с нарязаните твърдо сварени яйца.
Д-Р АТАНАС МИХАЙЛОВ
Източник: в. Монитор
Thursday, September 16, 2010
Wednesday, September 9, 2009
Стевия - По-сладко от захарта, по-полезно от меда
Тази сладка или медена билка е известна преди повече от 1,5 хиляди години, но съвременното човечество я открива съвсем скоро. Stevia Rebaudiana е многогодишно храстовидно растение, произхождащо от Парагвай и Бразилия. Било е „открито” през 1887г. от южноамериканския учен Антонио Бертони, който научил за билката от парагвайските индианци гуарани, които го използвали, за да подслаждат горчивите си племенни напитки.
Двама френски химици - Бридел и Лавиел, започнали да разбулват тайната на стевия през 1931г. чрез изследователска екстракция от листата на Стевия Ребаудиана. Тяхното проучване произвежда чисто, бяло, прозрачно съединение, което те наричат „стевиозид" и то е отговорно за вкусовите качества на стевията. Стевията е многогодишно растение с височина от 50 до 70 см с малки дребни листенца и с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен климат и добре обогатена почва. От един квадратен метър се събира и се изсушава трева, която може да замести 7 кг захар.
Тази билка има мощно профилактично значение за лекуване на повече от болестите на нашето време с ярко изразен хомеопатичен начин на действие. Съдържа преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта. Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества за човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растителни липиди, полизахариди, витамини - А, С, В1, В2, микролементи - калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, минерални съединения и др. Тя създава комфортното усещане за сладост, което е необходимо за всички обменни процеси в нашия организъм.
Лечебни свойства на стевията
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в онкологията, при срив на имунната система, при стрес, нарушения в кръвоносната система, редуциране на наднормено тегло, хипертония, стомашно-чревни заболявания, като тонизиращо средство, стимулиращо умствената и физическа активност, като анитсептик и противовъзпалително средство. Сладката трева може да се използва като изсушена билка, като воден, спиртен и маслен извлек. Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика от предлаганите в момента други подсладители. Във фармацевтичната промишленост стевията се използва за приготвянето на препарати, които помагат при токсикомания (алкохолизъм и наркомания).
Стевията е много ценно растение с изключителен потенциал. Ценността й се дължи на съдържащите се най-вече в листата й и доста по-малко в стъблата сладки вещества наричани общо Стевиол гликозиди (често и Стевиозиди). При дивите растения стевия те съставляват от 3% до 9% от сухото вещество (изсушените листа), а при сортовите растения са средно 10-15%, като при някои достигат до 20%. Два са основните Стевиол гликозида, които съставляват над 95% от общото количество сладки вещества, това са - Стевиозид и Ребаудиозид А (Р-А). Чистият Стевиозид е около 200 пъти по-сладък от захарта, а Р-А около 250 пъти. Тези вещества се различават и по цялостния си вкус. Стевиозидът, освен че е сладък, е и леко стипчив и горчив, за разлика от него Р-А няма този недостатък и поради това селекционерите се стремят да създават сортове с по-високо съдържание именно на Р-А.
Границата на вредност на дадено вещество за един човек може да е ниска, а за друг много по-висока. Така че страничните ефекти по принцип могат да се проявят при едни хора, а при други не. Всичко зависи от това колко често, в какви количества, от кой човек се поглъщат съответните подсладители и за какъв период от време става това. Проблемите могат да се появят не веднага, а години, след като е започнала употребата им. Има открити доказателства, че стевиол гликозидите при по-високи дози снижават кръвното налягане и кръвната захар, затова се налагат още изследвания, за да се установи какви са минималните дози при които се проявяват тези ефекти. По този начин ще се знае какви са безопасните дози за хората, които страдат от ниско кръвно налягане и ниско ниво на кръвната захар.
Изследвания от 2006 г установяват, че стевията влияе на репродуктивните способности при мъжете, водейки до намалено производство на сперма. При по-стари изследвания /върху женски мишки/ е установено, че стевията има контрацептивен ефект, но и до днес няма доказателства, че този процес може да екстраполира върху хората.
Стевия и други подсладители
Те са много по-известни, по-използвани до сега, но и криещи значителни опасности за здравето на хората. Някои от тях ще бъдат представени по-долу.
Захарин (E954) - това е най-старият широкоупотребяван подсладител. По-сладък е от захарта приблизително 300 пъти. Истината е, че и до днес няма категорични доказателства, че захарина има канцерогенен ефект, но има други странични ефекти, които са категорично установени: дерматологични проблеми (сърбеж, копривна треска, екзема и др.), повдигане, диария, тахикардия и др.
Аспартам (E951, E962 и E962) - у нас е известен под името НутраСуит. По-сладък е от захарта приблизително 200 пъти. Според независимите изследователи проблемите, които аспартама предизвиква са много, а ето някои от тях - канцерогенен е, уврежда очния нерв, води до лоша ориентация, нарушено равновесие, шум в ушите, нарушение на менструалния цикъл, депресия, имунни проблеми.
Сукралоза (E954) - подсладител, по-известен под търговското име Спленда. Сплендата не е чиста сукралоза, а има "пълнители", които са над 95% - декстроза и малтодекстрин, благодарение на които при равно тегло тя дори е по-калорична от захарта (чистата сукралоза е без калории). Сукралозата е по-сладка от захарта приблизително 600 пъти Тъй като е от скоро по-пазарите, все още няма достатъчно натрупани данни за страничните ефекти, които предизвиква. Има изследвания, които показват такива ефекти при високи дози. В действителност обаче това вещество влиза в групата на хлоровъглеродите, група към която принадлежат много от пестицидите.
Стевията все повече ще се налага на световния пазар и че употребата й масово ще нараства поради видимите й предимства. Стевията се отглежда много успешно в страни, които имат топъл климат. Студена зима не й понася. Размножава се чрез семена и чрез вкореняване на резници. Семенното размножение е по-евтино при създаването на по-големи насаждения. Грижите са стандартните - плевене и поливане при нужда. Най-много сладки вещества се натрупват преди началото цъфтежа. Това е и момента, в който се прибира реколтата. Когато става дума за няколко растения трябва само да оберете листата и върховете, които също са качествени. Изсушават се възможно най-бързо.
Стевия е многогодишно растение, но в България се отглежда като едногодишно в бившия институт по Захарно Цвекло в Царев брод, сега клон на Земеделския институт в Шумен. Там всяка есен прибират коренищата от стевия и ги съхраняват в лабораторията. Пазят ги на топло - при 5-6 градуса и на светло. През пролетта ги пробуждат малко по-рано, разчленяват коренището и размножават растението. На полето го изнасят, когато е сигурно, че няма опасност да паднат слани. В България сладката билка - стевия се разпространява в аптеки и магазини за здравословни храни, добавки и др. под формата на екстракт от стевия - таблетки и течен; изсушени листа от стевия и сироп от стевия.
Най-големият консуматор на стевия в световен мащаб е Япония и за качествата на медената билка най-много знаят японците, които са започнали да я използват от 1954 г. От 1960 г. в Япония стевията става основен подсладител във всички произвеждани продукти и оттогава е забранен износа й. Вече има 240 продукта, в които тя влиза. Дори представителства на «Нестле» и «Кока Кола» там са сменили захарта и аспартама в продуктите си със стевия. В САЩ вносителите на стевия в началото не са посрещнати много гостоприемно, защото много силно конкурират производителите на захар и изкуствени подсладители. Въпреки всичко след дълги научни спорове и изследвания, стевията е одобрена като хранителна добавка, а от 1997 година е определена за единствен подсладител в менюто на армията на Пентагона.
От 1951 година тази билка масово се отглежда в южните части на Русия, Молдавия, Грузия и най-много в бившите азитски републики. През 80 - те години на миналия век министерският съвет на СССР приема и финансира секретна програма "Стевия", по адаптация на растението в съветски условия. Проектът се развива в системата на военно-промишления комплекс. На учените е поставена задачата да разработят уникална оптимална храна за космонавти, подводничари, военни и номенклатурния елит. Всички разработки обаче минават под гриф "Строго секретно".
Въпреки че веществата, съдържащи се в стевията са изключително сладки, те не съдържат калории. Също така са устойчиви на висока температура - до 198 градуса. Устойчиви са на различна киселинност. Не ферментират, от което следва, че не могат да предизвикат кариес и не предизвикват глад за въглехидрати. Напълно подходящи са за диабетици. Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - глада за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъде в състояние на добро здраве.
Друго предимство на стевията е, че може да замени захарта в кулинарните рецепти с цел по-здравословно хранене. На практика обаче това трудно би станало, защото захарта освен сладост придава също и обем, цвят (когато карамелизира) и консистенция. Като се има предвид колко много рецепти включват захар, няма да е никак лесно да се компенсира липсата на захар във всяка една от тях, без това да влоши крайния продукт.
На вниманието на желаещите да заменят захарта в своето меню със стевия ето и пропорции, от които да се ориентират при заместването:
Конверсия на захарта към стевия
Гранулирана захар Стевия изсушени листа Стевия екстракт
1 чаена лъжица 1/8 чаена лъжица на върха на лъжицата
1 супена лъжица 3/8 чаена лъжица ½ щипка
¼ чаша 1 ½ чаена лъжица Щипка
½ чаша 1 чаена лъцижа 1/8 чаена лъжица
1 чаша 2 чаени лъжици ¼ чаена лъжица
1.7 кг 0.201 кг 0.008 кг
4.5 кг 0.537 кг 0.022 кг
Всичко това изглежда много впечатляващо, но тук може би започвате да се питате каква е причината това растение и продуктите от него да са почти непознати? Отговорът на този въпрос е много кратък - компаниите, които произвеждат и търгуват с изкуствени подсладители. Пазарът на безкалорийни подсладители е за милиарди и непрекъснато се разширява. Тези синтетични подсладители са открити от една или друга компания, която, разбира се, ги патентова. Досещате се какво става след това. Стевията е творение на природата и е невъзможно да бъде патентована, което означава, че всеки би могъл да я отглежда, да извлича ценните й вещества и след това да ги продава. Това ще означава огромни загуби за наколкото корпорации, които държат правата върху основните синтетични подсладители. И все пак, ако желаете нискокалорична сладост от природата - изберете стевия!
Източник: BB-Team
Двама френски химици - Бридел и Лавиел, започнали да разбулват тайната на стевия през 1931г. чрез изследователска екстракция от листата на Стевия Ребаудиана. Тяхното проучване произвежда чисто, бяло, прозрачно съединение, което те наричат „стевиозид" и то е отговорно за вкусовите качества на стевията. Стевията е многогодишно растение с височина от 50 до 70 см с малки дребни листенца и с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен климат и добре обогатена почва. От един квадратен метър се събира и се изсушава трева, която може да замести 7 кг захар.
Тази билка има мощно профилактично значение за лекуване на повече от болестите на нашето време с ярко изразен хомеопатичен начин на действие. Съдържа преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта. Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества за човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растителни липиди, полизахариди, витамини - А, С, В1, В2, микролементи - калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, минерални съединения и др. Тя създава комфортното усещане за сладост, което е необходимо за всички обменни процеси в нашия организъм.
Лечебни свойства на стевията
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в онкологията, при срив на имунната система, при стрес, нарушения в кръвоносната система, редуциране на наднормено тегло, хипертония, стомашно-чревни заболявания, като тонизиращо средство, стимулиращо умствената и физическа активност, като анитсептик и противовъзпалително средство. Сладката трева може да се използва като изсушена билка, като воден, спиртен и маслен извлек. Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика от предлаганите в момента други подсладители. Във фармацевтичната промишленост стевията се използва за приготвянето на препарати, които помагат при токсикомания (алкохолизъм и наркомания).
Стевията е много ценно растение с изключителен потенциал. Ценността й се дължи на съдържащите се най-вече в листата й и доста по-малко в стъблата сладки вещества наричани общо Стевиол гликозиди (често и Стевиозиди). При дивите растения стевия те съставляват от 3% до 9% от сухото вещество (изсушените листа), а при сортовите растения са средно 10-15%, като при някои достигат до 20%. Два са основните Стевиол гликозида, които съставляват над 95% от общото количество сладки вещества, това са - Стевиозид и Ребаудиозид А (Р-А). Чистият Стевиозид е около 200 пъти по-сладък от захарта, а Р-А около 250 пъти. Тези вещества се различават и по цялостния си вкус. Стевиозидът, освен че е сладък, е и леко стипчив и горчив, за разлика от него Р-А няма този недостатък и поради това селекционерите се стремят да създават сортове с по-високо съдържание именно на Р-А.
Границата на вредност на дадено вещество за един човек може да е ниска, а за друг много по-висока. Така че страничните ефекти по принцип могат да се проявят при едни хора, а при други не. Всичко зависи от това колко често, в какви количества, от кой човек се поглъщат съответните подсладители и за какъв период от време става това. Проблемите могат да се появят не веднага, а години, след като е започнала употребата им. Има открити доказателства, че стевиол гликозидите при по-високи дози снижават кръвното налягане и кръвната захар, затова се налагат още изследвания, за да се установи какви са минималните дози при които се проявяват тези ефекти. По този начин ще се знае какви са безопасните дози за хората, които страдат от ниско кръвно налягане и ниско ниво на кръвната захар.
Изследвания от 2006 г установяват, че стевията влияе на репродуктивните способности при мъжете, водейки до намалено производство на сперма. При по-стари изследвания /върху женски мишки/ е установено, че стевията има контрацептивен ефект, но и до днес няма доказателства, че този процес може да екстраполира върху хората.
Стевия и други подсладители
Те са много по-известни, по-използвани до сега, но и криещи значителни опасности за здравето на хората. Някои от тях ще бъдат представени по-долу.
Захарин (E954) - това е най-старият широкоупотребяван подсладител. По-сладък е от захарта приблизително 300 пъти. Истината е, че и до днес няма категорични доказателства, че захарина има канцерогенен ефект, но има други странични ефекти, които са категорично установени: дерматологични проблеми (сърбеж, копривна треска, екзема и др.), повдигане, диария, тахикардия и др.
Аспартам (E951, E962 и E962) - у нас е известен под името НутраСуит. По-сладък е от захарта приблизително 200 пъти. Според независимите изследователи проблемите, които аспартама предизвиква са много, а ето някои от тях - канцерогенен е, уврежда очния нерв, води до лоша ориентация, нарушено равновесие, шум в ушите, нарушение на менструалния цикъл, депресия, имунни проблеми.
Сукралоза (E954) - подсладител, по-известен под търговското име Спленда. Сплендата не е чиста сукралоза, а има "пълнители", които са над 95% - декстроза и малтодекстрин, благодарение на които при равно тегло тя дори е по-калорична от захарта (чистата сукралоза е без калории). Сукралозата е по-сладка от захарта приблизително 600 пъти Тъй като е от скоро по-пазарите, все още няма достатъчно натрупани данни за страничните ефекти, които предизвиква. Има изследвания, които показват такива ефекти при високи дози. В действителност обаче това вещество влиза в групата на хлоровъглеродите, група към която принадлежат много от пестицидите.
Стевията все повече ще се налага на световния пазар и че употребата й масово ще нараства поради видимите й предимства. Стевията се отглежда много успешно в страни, които имат топъл климат. Студена зима не й понася. Размножава се чрез семена и чрез вкореняване на резници. Семенното размножение е по-евтино при създаването на по-големи насаждения. Грижите са стандартните - плевене и поливане при нужда. Най-много сладки вещества се натрупват преди началото цъфтежа. Това е и момента, в който се прибира реколтата. Когато става дума за няколко растения трябва само да оберете листата и върховете, които също са качествени. Изсушават се възможно най-бързо.
Стевия е многогодишно растение, но в България се отглежда като едногодишно в бившия институт по Захарно Цвекло в Царев брод, сега клон на Земеделския институт в Шумен. Там всяка есен прибират коренищата от стевия и ги съхраняват в лабораторията. Пазят ги на топло - при 5-6 градуса и на светло. През пролетта ги пробуждат малко по-рано, разчленяват коренището и размножават растението. На полето го изнасят, когато е сигурно, че няма опасност да паднат слани. В България сладката билка - стевия се разпространява в аптеки и магазини за здравословни храни, добавки и др. под формата на екстракт от стевия - таблетки и течен; изсушени листа от стевия и сироп от стевия.
Най-големият консуматор на стевия в световен мащаб е Япония и за качествата на медената билка най-много знаят японците, които са започнали да я използват от 1954 г. От 1960 г. в Япония стевията става основен подсладител във всички произвеждани продукти и оттогава е забранен износа й. Вече има 240 продукта, в които тя влиза. Дори представителства на «Нестле» и «Кока Кола» там са сменили захарта и аспартама в продуктите си със стевия. В САЩ вносителите на стевия в началото не са посрещнати много гостоприемно, защото много силно конкурират производителите на захар и изкуствени подсладители. Въпреки всичко след дълги научни спорове и изследвания, стевията е одобрена като хранителна добавка, а от 1997 година е определена за единствен подсладител в менюто на армията на Пентагона.
От 1951 година тази билка масово се отглежда в южните части на Русия, Молдавия, Грузия и най-много в бившите азитски републики. През 80 - те години на миналия век министерският съвет на СССР приема и финансира секретна програма "Стевия", по адаптация на растението в съветски условия. Проектът се развива в системата на военно-промишления комплекс. На учените е поставена задачата да разработят уникална оптимална храна за космонавти, подводничари, военни и номенклатурния елит. Всички разработки обаче минават под гриф "Строго секретно".
Въпреки че веществата, съдържащи се в стевията са изключително сладки, те не съдържат калории. Също така са устойчиви на висока температура - до 198 градуса. Устойчиви са на различна киселинност. Не ферментират, от което следва, че не могат да предизвикат кариес и не предизвикват глад за въглехидрати. Напълно подходящи са за диабетици. Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - глада за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъде в състояние на добро здраве.
Друго предимство на стевията е, че може да замени захарта в кулинарните рецепти с цел по-здравословно хранене. На практика обаче това трудно би станало, защото захарта освен сладост придава също и обем, цвят (когато карамелизира) и консистенция. Като се има предвид колко много рецепти включват захар, няма да е никак лесно да се компенсира липсата на захар във всяка една от тях, без това да влоши крайния продукт.
На вниманието на желаещите да заменят захарта в своето меню със стевия ето и пропорции, от които да се ориентират при заместването:
Конверсия на захарта към стевия
Гранулирана захар Стевия изсушени листа Стевия екстракт
1 чаена лъжица 1/8 чаена лъжица на върха на лъжицата
1 супена лъжица 3/8 чаена лъжица ½ щипка
¼ чаша 1 ½ чаена лъжица Щипка
½ чаша 1 чаена лъцижа 1/8 чаена лъжица
1 чаша 2 чаени лъжици ¼ чаена лъжица
1.7 кг 0.201 кг 0.008 кг
4.5 кг 0.537 кг 0.022 кг
Всичко това изглежда много впечатляващо, но тук може би започвате да се питате каква е причината това растение и продуктите от него да са почти непознати? Отговорът на този въпрос е много кратък - компаниите, които произвеждат и търгуват с изкуствени подсладители. Пазарът на безкалорийни подсладители е за милиарди и непрекъснато се разширява. Тези синтетични подсладители са открити от една или друга компания, която, разбира се, ги патентова. Досещате се какво става след това. Стевията е творение на природата и е невъзможно да бъде патентована, което означава, че всеки би могъл да я отглежда, да извлича ценните й вещества и след това да ги продава. Това ще означава огромни загуби за наколкото корпорации, които държат правата върху основните синтетични подсладители. И все пак, ако желаете нискокалорична сладост от природата - изберете стевия!
Източник: BB-Team
Saturday, June 6, 2009
Книги
Subscribe to:
Posts (Atom)